Калин Терзийски е един от малцината български автори, които
успяват да се издържат само благодарение на перото си, което вероятно говори
повече от всичко друго за таланта му. Всъщност, както самият той казва, да си
писател – сега в България – е откачено, вироглаво, идиотско. И велико. Смело е.
На срещата с Калин Терзийски успяхме да поговорим
за всичко, макар и набързо. За писането и психиатрията и имат ли те допирни
точки, за таланта, за известността, за четенето, за вдъхновението, за фалша и
искреността, за популярността, за успехите и неуспехите, за съмнителния морал в
общество и медии, за смелостта непрекъснато да поставяш сърцето си пред хората,
за всичко, през което се иска да минеш, за да си позволиш днес самочувствието
на писател, който е извън конюнктурата, извън рамките и цензурата.
