Писател, публицист, общественик. Роден е в град Видин на 11 август 1852 година в семейството на търговеца Георги Лозанов, но отрано остава сирак. Отгледан е в семейството на по-голямата си сестра. Образованието си получава в град Табор, Чехия. Работи като учител във Видин, Лом и София. Михалаки Георгиев е първият управител на видинската митница след Освобождението, написал е първият учебник по ботаника за средните класове в България (1881). Той е първият директор и организатор на Пловдивския панаир (1892), първият българин летял с балона на Еужени Годар.

Един от първите радетели и организатори на земеделското образование в България, един от инициаторите за основаване на Дружеството на българските журналисти и негов председател, организатор на първата държавна лотария в България. Той е първия български писател дръзнал да пише оперно либрето (Тахирбеговица), дипломат във Виена и Белград, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), издател и редактор на сп. “Домакин”(1884) и независимия вестник “Балканска трибуна” и т.н.

Немалка е заслугата му и за развитието на краткия разказ в българската литература.Създател е на галерия от оригинални образи на хора от Видинския край. Чрез неговите разкази в българската литература навлиза насмешката – дяволита и игрива, жизненооптимистична реч на непредаващия се пред злото селянин. Езикът на творбите му е колоритен, изпъстрен с диалектизми и много пословици и поговорки. Той е един от малкото автори, които успяват да използват народното изкуство за устно разказване на преживяното в своите разкази.

Михалаки Георгиев умира на 14 февруари 1916 година в град София.