И Христо Мутафчиев стана на петдесет, и той написа книга.

Но тя не е биография, нито автобиография. В откровен разговор актьорът споделя своите размишления за смисъла на съществуването, за границата между живота и смъртта, която открива нова гледна точка към света и ролята на човека в него. Това е съкровена изповед за сривовете и въздиганията, за социалния ангажимент, за семейството като сакрално място, за театъра и любимите роли, за таланта като изключителен шанс. Но най-вече за живота като щедър дар и привилегия.