С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катерина Стойкова помества в поезията си темата за домашното насилие. Бащата във "Втора кожа" не е "мек като кадифе" и "топъл като шоколад", какъвто беше в сборника "Бащите не си отиват". Споменът за този баща не сгрява и не вдъхновява. Друго е.