Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове; и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия господар, баща му. Събра Царя свита от царедворци, които да му помагат. Той и свитата му обаче бяха прегладнели и като рояк скакалци ометоха всичко. Минаха осемстотин дни, още осемстотин и едва накрая публиката разбра, че царят е гол.