В основата на „Антола“ е залегнала древна легенда. Кънев я е разгърнал до размерите на философски роман, положен в контекста на елинската култура, обогатен с чисто български мотиви.

„Смехът на сатаната“ е посветен на Първата световна война. За разлика от български писатели (Людмил Стоянов, Йордан Йовков), описали войната от родна гледна точка, Кънев твори своята интрига като световен феномен (за България не се споменава), в който противопоставянето между вражеските сили, представено като конфликт между ярки личности, има подчертано постромантичен привкус, но се чете с увлечение и има всички шансове да привлече най-широка читателска публика.