Романът „Бачо Киро“ на Змей Горянин пренася читателя в епохата на Възраждането, а чрез личната история на учителя революционер Киро Петров от Бяла черква са проследени дълбоките процеси на промяна в българското общество през втората половина на XIX век.

Главният герой е отражение на своите съвременници с техните стремежи, надежди и страхове. Съдбата му е сходна с тази на десетки борци за свобода, завършили живота си на бесилото. Светозар Акендиев Димитров, както е рожденото име на писателя, отделя специално внимание в творчеството си на националноосвободителните борби и чрез силата на литературата прави читателя съпричастен с тях.