"Докато Париж спеше“ ме накара да мисля и да плача, да се усмихвам и да се гневя – на човешката способност както за красива, безкористна любов, така и за ужасна, раздираща сърцето жестокост. Това е история за кураж и отчаяние по време на война, но и за многото начини, по които тътенът на войната продължава да отеква в живота на хората години по-късно.