Адриан трудно намира общ език със съучениците си и се чувства много самотен без приятели. Един зимен ден, не щеш ли, единайсетгодишното момче се натъква на припаднало тъмнокожо дете в гората. И решава: това ще е новият му приятел! Откарва го с шейната вкъщи и го скрива в стаята си.

Непознатото момче не говори норвежки и на въпросите на Адриан само повтаря „Али“. Али не помни родителите си, не знае откъде е, няма представа как се яде сандвич, не е виждал тоалетна, телевизор и плюшени играчки.