Книгата е посветена на историческото развитие на принципа на суверенитета от генезиса му в ранните политически общества до модерните му трактовки в съвременния конституционализъм. Развита е тезата, че суверенитетът първоначално възниква като емпирично явление, ведно със своя носител и титуляр – суверена, след това той бива осмислен и обоснован научно и накрая става част от конституцията на съвременната държава. Този механизъм на генезис и концептуализиране функционира и в условията на съвременен, еволюиращ и многостепенен конституционализъм, обусловен от създаването и развитието на Европейския съюз и неговото право. Времевата рамка на изложението е определена от понятието „съвременен конституционализъм” – акцентът е поставен върху концепции и събития, развили се след края на Втората световна война.