„Дневник на крадеца” (1949) е роман, който може да се отнесе към жанра автофикция. Повествователят Жан разказва за живота си в Испания, за любовниците си Салвадор и Стилитано, Арман и Робер, за кражбите, чрез които се препитава, за завръщането си в Париж и новите си любовници, и новите кражби. Изисканият стил, богатият и красив език, чрез които Жьоне разкрива един маргинален свят, видян в оригинален ракурс, силните, запомнящи се образи превръщат романа в шедьовър, а автора му – в класик на модерната литература.