По-висок и от къща, Железния човек стоеше на върха на скалата, на ръба, в мрака.

Вятърът свиреше в железните му пръсти. Голямата желязна глава във формата на контейнер за боклук – контейнер с размерите на стая – бавно се завъртя надясно, после също тъй бавно се завъртя наляво. Железните уши се извиха насам, после натам. Чуваше морето...