„Винаги съм си мислел, че моментът, в който човек среща любовта на живота си, ще е като по филмите…“

Хенри Пейдж е киноманиак и безнадежден романтик. Той чака любовта като на забавен кадър, любовта, от която сърцето замира и нищо друго вече не е от значение. Така че последният човек, в когото допуска, че може да се влюби, е Грейс.