В нагнетеното с „поетични“ изблици, поплаци, експериментални измишльотини и псевдоинтелектуални напъни литературно пространство, честните, истински и истинни стихове на този сериозен и талантлив поет, са радост и възторг за всеки ценител на изящния класически стих. За В. Росманов най-точно важи булатовското „всеки пише, както диша“, затова книгата му се чете на един дъх и оставя у читателя желание за още и още вдишвания, защото авторът заявява, че не живее от поезия, но всеки, докоснал се до неговото ритмично слово, заживява с нея. 
Не се страхувайте да си гребнете шепа мъжка, достойна, българска поезия, която ще опари душата ви с живата си жар, но от нея можете да разгорите огън, който ще ви топли и ще осветява пътя ви. А точно това ни трябва в неуютното за духа ни време.