Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им – легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието „аура“. Днес то е централно в историята на изкуството и в естетиката. Но като обсъжда тази специфична естетическа криза, Бенямин всъщност говори за обществото като цяло и за трансформациите във важни полета на чувствителността – усещането за интимно пространство, разбирането за автентичност, отношението към минало и бъдеще.