Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите й. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания.

Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал й е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията й е свързана с такива домове.

И това променя живота й. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете толкова разнообразни и интригуващи истории. Уравновесената Сузан, поетът Пиер, безупречният Жорж, свенливата Мари, мър­мораната Жермен й разкриват свят, далечен и непознат.