Всички обичаме да се грижат за нас – чувството е много приятно, сигурен съм, че ще се съгласите. А сега си представете, че за вас се грижи някой, който е по-грамаден и от най-огромния великан, намърдал се е в ботуши на високи токове, надигнал се е на пръсти и се кандилка насам-натам върху своите кокили, чиято прегръдка е мощна като на десет големи мечки и от когото се носи мирис на влажна есенна утрин. 
Ето как се чувства горският гоблин, живеещ на дърво. Понякога му се иска да се поразтъпче из гората... не мислите ли?