За съвременниците Станиславки (ако са чували за него) е нещо като стар, ненужен, забравен паметник, чието място е в някой измислен музей на "социалистическото изкуство". Неговата "система" е нещо остаряло, отминало във времето и загубило се в "постмодерните времена", от което вече не се нуждаем и не би могло повече да ни служи - екземпляр от далечната история, както днес обичат да казват.
Впрочем не е по-различно отношението към неговото наследство и сред хората, които днес работят в театъра или обучават бъдещите артисти. За младите това име е не повече от част в задължителния списък с имена, за които е достатъчно да знаеш, че ги е имало и за които, ако е необходимо за изпит, винаги можеш да намериш и набързо да свалиш от "Гугъл"...