Тази книга е един вик – какво става днес с нас, българите? Един вопъл за обич. Но обич преди всичко към себе си. Защото как ще обичаш другите, когато ти сам себе си не обичаш?

Как и защо толкова е оскотяла душата ни?

Как така при досега с нормалния свят у нас се завихрят ненормални усещания?

И още, и още въпроси... И опит за отговори... И много мълчание...

Защото „Няма по-сляп от този, който не иска да види!“.

Защото „Не е ли доброто повече от злото?“.