В теорията се обосновава остра необходимост от по-детайлна правна регламентация на правоприлагащата дейност на съда, свързана с изследването и оценката на доказателствата. Мисловният процес трябва да не е хаотичен, а строго да се опира на процесуалните норми, да се подчинява на законите на логиката и научните изводи от теорията на доказателствата. А правната регламентация на най-важния, въпрос на съдопроизводството практически отсъства. Правоприлагащият орган трябва ясно да знае не само онова, което се изисква от него, а и как той е длъжен да достига резултата, поради което е необходима законова регламентация на самата процедура на оценката на доказателствата.