Човекът винаги е изпитвал нужда да даде име на върховното зло, прокрадващо се в душата му, да му даде лик, да му даде същност, разбираема за самия него. Готов да коленичи през порока, той си го представя като козите крака на Луцифер; готов да го призове с магия, той чертае с кръв кръгове за Бафомет; готов да пожертва дори ближния заради своите собствени бъднини, той реже кървавави сърца пред олтара на Апух; готов сам да го обладае и да се почувства обладан, той завира лице между гърдите на някоя сукуба; готов да носи крушение на своите врагове, той дава дъщерите си за невести на Ноденс.

Човекът винаги иска да види върховното зло с очите си.
Готови ли сте да видите бог Пан?