Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от Естествен роман, Физика на тъгата, Сляпата Вайша...

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...” пише за книгата Иван Теофилов.

Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.