Малцина са разказвачите, които са грабвали така въображението и слуха. Макар и посветил се на народните приказки сравнително късно, чак в последните години от живота си, Николай П. Тодоров (1907–1988) с необикновен възторг се впуска в това свое призвание, след като вече се е изявявал като журналист, като преводач от руски и френски – спомнете си за „Наследникът от Калкута“ от Роберт Щилмарк.

При все това, като син на Петко Ю. Тодоров и родственик със Стоян Михайловски, народното творчество отдавна се мержелее подобно на нов свят пред неговия духовен хоризонт. Далечната му кръвна връзка с Ангел Каралийчев също се оказва предопределяща.