Така ми се иска да мога да напиша на тези страници в дневника си, че успях да стигна навреме и че като ме видя на кея, Тома скочи от кораба на мига, за да ме притисне в обятията си. И че се обяснихме и всички недоразумения се разсеяха. А после се оженихме и имахме много деца. Но животът, уви!, не е роман.
Изпуснах кораба. Изпуснах го само за няколко минути. Когато стигнах до кея, крещейки като луда къде е корабът за Ню Йорк, той вече бе напуснал пристанището, града и Франция и отнасяше Тома към другия край на света.
