Книгата „Не тъгувай!“ е своеобразно „завръщане след бягство“ на белетриста Светослав Мичев. Ако читателят предполага, че писателят ще ни занимава с политическите си залисии, лъже се, Напротив, в тази своя малка прозаична книга той се връща към юношеството, към младите си години в Русе, и макар тя да носи нещо мемоарно, повествованието е интригуващо, населено с пълнокръвни образи, разказът е стегнат, динамичен, с жив диалог. Облекчен е от стилови излишества, които сега шестват в много български белетристични творби.